Какво е да си кралица и как минава един твой ден? Какви задължения и отговорности има един монарх от нашето съвремие? Отговор на тези и много други въпроси може да откриете в  неоторизирания разказ за царуването на Елизабет II – “Елизабет, кралицата” (официална биография ще бъде издадена чак след смъртта й).  Настоящият разказ, простиращ се на 660 страници, е написан от американката Сали Бидъл Смит, която се базира на предоставени й документи и интервюта с хора, които познават кралицата от много страни – семейство, приятели, съветници, политици, художници и др. Писана е по повод диамантения юбилей на кралицата през 2012г, когато се честваха 60 години от възкачването й на престола.

Образът, който сме си изградили за Елизабет II, си остава такъв и в книгата – загадъчна, силна като характер,  умерена в изказа си и отговорна към делата си.  Авторката хранологично проследява пътя на Елизабет от детските й години, към срещата й с голямата й любов – Филип (с когото са братовчеди) до коронясването й за суверен на Великобритания и царуването й. Едно от нещата, които поддържат духа на кралицата приповдигнат, са конните надбягвания и залагания. Тя самата печели сума, когато нейни състезателни коне спечелят. Според авторката любовта на Eлизабет II към  разходките след природата, язеденето и лова са помогнали за доброто й здраве през годините.

За политическата част може много да прочетете в книгата, но тъй като за мен е по-далечна тема ще спомена само за първия й министър-председател – Уинстън Чърчил. Всяка седмица са имали разговор по час във вотрник (както и със следващите премиери). Макар и кралицата да е била твърде млада, тя винаги е била добре подготвена за тези срещи.

Елизабет II се радва на подкрепата на голяма част от британците. Разбира се, имало е и моменти, когато е отнасяла критики. Един от тези моменти е, когато умира Даяна, а тя е на ваканция в лятната си резиденция. В този момент Елизабет II не се връща веднага в Лондон и не спуска наполовина знамето в Бъкингамския дворец (такава традиция не е имало, но мнозинството от хора са настоявали). По онова време Даяна вече не била част от кралстото семейство – с Чарз били официално разделени. Нещо, което много ме изненада е образът на Даяна в книгата – изключително негативен, в сравнение с това, което се знае за тази принцеса.

Отделени са и страници за всяко от децата на Елизабет II, разказани са и някои разочарования, изневери и публични скандали. Особено позитивна нотка има сватбата на Улиям и Кейт, които се радват на широка обществена подкрепа и според авторката Уилям би бил много по-достоен крал от този, който по ред следва да наследи Елизабет II – Чарлз.

А какво всъщност ще стане – времето ще покаже. Ако сте решили да хвърлите един поглед към книгата – приятно четене в света на съвременните принцове, принцеси, крале и кралици.