Здравейте!

Определено напоследък българските автори са ми в топ 3. Няколко приятелки ми препоръчаха вече автори и заглавия и мисля, че вниманието напълно си заслужава.

Току-що прочетох "Нямаше Бог за нея" на Любляна Славенина. Реших веднага да се захвана с отзива, защото тази книга е толкова емоционално наситена, че няма по-подходящ момент от този. Ако кажа, че историята е за една тийнейджърска любов, която е съпътствана с много драма, разочарование и болка, няма да е достатъчно. Защото това е книга, която те докосва. В която тъгата е толкова истинска, че ти напомня за твоята собствена. Разбира се всеки сам си прави дисекция на собствената си анатомия на тъгата. В началото на книгата авторката призовава да не сме прекалено строги и да не съдим Кая (главната героиня). Но това изобщо не е нужно, защото мисля, че всеки познава по една Кая в своя живот - чувствителна, раздаваща се и подкрепяща, обичаща, изпълваща цялото пространство, а не просто периферията. Заради любовта си към Раян е готова на всякакви жертви, свързани с учението й, семейство й, дори с душата й. Въпреки всичко, което тя преживява и дори да осъзнава колко дребен човечец е той за нея, Кая не успява да се откопчи от чувствата си към него. Краят бих казала е тъжен, но все пак надежда има. Защото край няма. Силно се надявам в следващата книга нещо прекрасно да очаква Кая, защото тя наистина го заслужава.

Книгата със сигурност ще Ви разчувства, може дори да Ви разплаче, но историята е толкова истинска, че всяка прочетена страница си заслужава.

Прочетете повече на: https://www.ljubljanaslavenina.com/.

Целувки и до скоро!