“Приказки на народите” е второто четиво на Борис Акунин, което разлиствам (след “Маса”). Този път авторът е събрал 9 приказки, които плавно преминават от една в друга. Самото число 9 едва ли е случайно -  ясно е, че вълшебните числа в приказките са 3, 6 или 9. Самите приказки са от цял свят. Има японска, немска, руска, арабска, испанска, английска, френска, еврейска и китайска приказка. Във всяка от тях умело е уловена народопсихологията и особеностите на всяка култура, която ни е представена във всеки разказ. Типично за приказки и тук си има принцове и принцеси, вълшебни феи и гномове, дракони и други страшилища като Баба Яга. Краят понякога е много забавен и нетипичен, тъй като приказките не винаги завършват с щастлив край. Самият стил на писане е любопитен, увлекателен и с чувство за хумор. В последната приказка например градинарят “фраснал” с цвете по лицето един зъл княз, за да стане добър. Както и в приказките на Братя Грим, и тук не са спестени агресивни подробности, наказания и зловещи описания. Със сигурност е добра идея читателите да са поне от подрастващото поколение (макар че те пък нямат много интерес към четенето, за съжаление). На мен много ми допаднаха и мисля, че от време на време не е лошо да четем нещо, което да ни вдъхва вяра в доброто и да ни кара да помечтаем. Завършвам с един цитат от испанската приказка: “Та нали на света има прекалено малко хора, от чиято любов можеш да пораснеш повече, отколкото ти е предначертано от природата.”