Малко, тихо и спокойно британско островче, на което никога не е било извършвано убийство, става домакин на литературен фестивал с не особено популярни участници. Всичко върви относително добре, докато не е убит спонсорът на събитието, милионерът Чарлз Льо Мезюрие. За късмет, на острова присъства и детектив в тандем с писателя Тони, който пише книгите си за разследванията на детектив Хоторн. Предполагам винаги, когато четете криминален роман, си набелязвате вероятен убиец. Тук обаче се оказва, че има цяла опашка от хора, които имат мотив да извършат престъпление. Готвач от телевизионни предавания, който е бил тормозен в училище от жертвата, цял комитет, който се опитва да се противопостави на прокарването на електропровод на острова, съпруга, с която са в отворен брак, финансов съветник, който е със съмнително минало и още…Дали убиецът е най-очевидния от всички? Както казва самия автор – краят не би бил толкова забележителен, ако беше така.

Детектив Хоторн е изключително наблюдателен, особено потаен и доста добър познавач на човешкото поведение. Не му убягва нищо и успява да разплете случая (изобщо не очаквах, че краят би бил такъв). Тони малко ревнува, че цялото внимание и интерес са насочени към детектива, но честно казано и на мен ми беше любим персонаж, въпреки че цялата история е разказана с гласа на Тони.

Докато с любопитство прелиствах страниците късно една вечер, стигнах до последната глава, озаглавена “Още малко за четене”. Казах си: “Жалко…” и продължих нетърпеливо, за да разбера финала. Точно със същото нетърпение чета книгите на Агата Кристи. Така че ако сте почитатели на нейния стил и жанр, това съвременно четиво ще Ви хареса със сигурност.