Признавам си, че след като гледах сериала “Нормални хора” без да съм чела книгата, бях изключително любопитна да прочета супер нашумелия напоследък и считания от Ню Йорк Таймс за най-добър роман на Сали Руни “Красив свят, къде си ти”. Аз бих го определила като един уютен и много човешки разказ за най-обикновени случки от живота. Алис е млада и успешна писателка, която след нервен срив, се оттегля в едно селце близо до Дъблин. Там чрез приложение за запознанства се среща с Феликс, който на пръв поглед ми се стори твърде груб и леко възползващ се от ситуацията. Но въпреки че с Алис са много различни, те си пасват идеално като двойка, може би защото се допълват по някакъв начин. Айлийн пък е най-добрата приятелка на Алис, с която си кореспондират с имейли. След като Алис ги кани, Айлийн и приятеля й, Саймън, (много религиозен политически съветник, с когото са израснали заедно) отиват да гостуват в къщата й. Там прекарват приятни вечери, захласнати в разговори за живота. Често темите са свързани с взаимоотношенията помежду им, очакванията и нагласите на всеки спрямо другия, религията, семейството и успеха в живота.  Наред с това обаче го има и разочарованието, че някой не е постъпил така, както другите очакват или че не е казал това, което са искали да чуят. Важното е, че въпреки че понякога нещата ни изглеждат твърде мрачни и непоправими, път напред (красив или не) винаги има – стига да го искаме. Какво избират за себе си героите от романа, оставам да разберете, прочитайки го. Със сигурност ще Ви допадне, защото това е един от онези романи, вдъхващи топлина, които четем, сгушени в топло одеяло и отпивайки чаша чай.

Целувки и до скоро!